За ДНСК
   Нормативна база
Нормативни актове
Съдебна практика
Нормативни актове - списък
   Регистри
   Съобщения
   За медиите
   Бюджет
   Въпроси и отговори
   Конкурси за работа
   Връзки
   Профил на купувача
   Административни услуги
   Е-услуги
   Обратна връзка
   Начало
Разгънато меню
Търсене:

  За документите
  във формат PDF За PDF документи


Top of Form

РЕШЕНИЕ

№ 13017
София, 01.12.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВКА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ

 

при секретар

Мария Цветкова

и с участието

на прокурора

Светлана Бошнакова

изслуша докладваното

от съдията

ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ

Description: http://www.sac.government.bg/icons/ecblank.gif

по адм. дело № 6926/2008.




Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК - София, против решение № 219 /07.04.2008 г, постановено по адм. д. № 75 /2008 г, на Административен съд - София град. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска отмяната му.
Ответната страна - "Сънрайс панорама" ООД, чрез адв. Михалева, счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбата е допустима, като предявена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
С обжалваното решение Административния съд - София град е отменил Заповед № РД-14-426 /27.11.2007 г, на началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда /3+Г+А/ с офис и подземен гараж, със 17 бр. паркоместа", изпълняван от "Сънрайс панорама" ООД в УПИ Х-910, кв. 17, по плана на местност "Витоша - ВЕЦ Симеоново. За да постанови решението си в този смисъл, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като нарушаваща основни принципи на административното производство, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Неосноватерно е единственото касационно основание, до което се свеждат касационните оплаквания в жалбата, че строежът е незаконен като несъответстващ на предвижданията на ПУП, макар да съответства на влезли в сила инвестиционен проект и строително разрешение.
Изискването за законосъобразност на проекта и разрешението, е съответствието им с ПУП /чл. 142, ал. 5, т. 1 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ/. Ето защо с влизането им в сила, то се счита за установено и то окончателно. Тази окончателност произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушение на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. От това следва, че е изключен и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им, поради противоречие с ПУП. Такава преценка той може да направи по жалба или служебно /чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ /, само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането му в експлоатация по установения ред.
Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния ПУП, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавалода се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение - т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана - преследваните с него интереси. Решението следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или ПУП в зависимост от тежестта на несъответствието помежду им.
Когато несъответствието би било основание за унищожаемост, но не и за нищожност, на разрешението, правните му последици следва да бъдат зачетени и строежа не може да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Обратното би означавало, че при съществуването на два противоречащи си по въпроса за съответствието между инвестиционния проект и плана административни акта - разрешението за строеж и заповедта на началника на РДНСК за спиране или премахване на строежа, поне единият от които е незаконосъобразен, инвеститорът, доверил се на разрешението, да не може да търси обезщетение за вреди. Искът му ще бъде винаги недопустим, тъй като строителното разрешение е окончателно неотменимо - чл. 204, ал. 1 АПК, във вр. чл. 156 ЗУТ.
Напротив, строежът, макар и съответстващ на строителното разрешение е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешението с плана е дотолкова тежко, че последиците му са правно нетърпими /разрешен строеж в защитена зона или в зона за озеленяване/, т.е. когато разрешението е нищожно, поради противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността на разрешението може да бъде разкрита безсрочно и то от началника на РДНСК /арг. чл. 149, ал. 5 АПК, във вр. чл. 216, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 213 ЗУТ/, който е и компетентният да спре или премахне строежа. Искът за обезщетяване на вреди от нищожното строително разрешение в тези случаи е допустим - чл. 204, ал. 3 АПК, но за да бъде изключена възможността за различно решение на въпроса за нищожността в него, тя трябва да бъде обявена от началника на РДНСК или с влязла в сила заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, преди заповедта за спиране или премахване на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, или най-късно заедно с последната. В случая, несъответствието между разрешеното свързано застрояване в двата имота и предвиденото с ПУП свободно застрояване не води до нищожност на строителното разрешение, защото установеното с решението съгласие на собствениците на съседните УПИ за свързано застрояване, може да бъде основание за такова изменение на застроителния план - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Законосъобразно, при това положение, съдът е дал предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 ЗУТ разрешение за строеж, изключващащо възможността за определяне строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските направени от "Сънрайс панорама" ООД за касационната инстанция следва да се възстановят от бюджета на ДНСК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:



ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219 /07.04.2008 г, постановено по адм. д. № 75 /2008 г, на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА ДНСК - София, бул. "Христо Ботев" № 47, да заплати на "Сънрайс панорама" ООД сумата от 3 000 /три хиляди/ лв, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Славка Найденова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Захаринка Тодорова
/п/ Джузепе Роджери

Д.Р.

Bottom of Form

 


 ДНСК, гр.София, бул. “Христо Ботев” №47
© 2002 ДНСК. Ограничение на отговорността на ДНСК относно използването на информацията в сайта