За ДНСК
   Нормативна база
Нормативни актове
Съдебна практика
Нормативни актове - списък
   Регистри
   Съобщения
   За медиите
   Бюджет
   Въпроси и отговори
   Конкурси за работа
   Връзки
   Профил на купувача
   Административни услуги
   Е-услуги
   Обратна връзка
   Начало
Разгънато меню
Търсене:

  За документите
  във формат PDF За PDF документи


Top of Form

РЕШЕНИЕ

№ 12748
София, 25.11.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

 

при секретар

Надя Савова

и с участието

на прокурора

Нестор Несторов

изслуша докладваното

от съдията

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

Description: http://www.sac.government.bg/icons/ecblank.gif

по адм. дело № 6925/2008. Description: Document Link Icon



НАЧАЛНИКЪТ на ДНСК е обжалвал решението от 11.04.2008 г. по адм. д. № 3804/07 г. на Софийския градски административен съд, с което е отменена негова заповед от 27.08.2007 г. за спиране на изпълнението на строеж като незаконен поради несъответствието му с предвижданията на подробния устройствен план.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба я оспорва, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.
КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна.
Неснователно е единственото касационно основание, до което се свеждат касационните оплаквания - че, обратно на приетото от съда, строежът е незаконен като несъответстващ на предвижданията на подробния устройствен план, макар да съответства на влезли в сила инвестиционен проект и строително разрешение.
1. Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ), ето защо с влизането им в сила то се счита за установено, и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. От това следва, че е изключен и инцидентният контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с подробния устройствен план. Такава преценка той може да направи, по жалба или служебно (чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ), само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането му в експлоатация по установения ред.
2. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана, т. е. инкорпорираните там интереси. Решението, следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или на подборния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието помежду им.
а. Когато несъответствието би било основание за унищожаемост, но не и за нищожност на разрешението, правните му последици следва да бъдат зачетени и строежът не може да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Обратното би означавало, освен другото, при съществуването на два противоречащи си по въпроса за съответствието между инвестиционния проект и плана административни акта - разрешението за строеж и заповедта на началника на РДНСК за спиране или премахване на строежа, поне единият от които е незаконосъобразен, инвеститорът, доверил се на разрешението, да не може да търси обезщетение за вреди. Искът му би бил винаги недопустим, тъй като строителното разрешение е окончателно неотменяемо - чл. 204, ал. 1 АПК вр. чл. 156 ЗУТ.
б. Напротив, строеж, макар и съответстващ на строително разрешение, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешението с плана е дотолкова тежко, че последиците му са правно нетърпими (разрешен строеж в защитена зона или в зона за озеленяване, или в чужд имот - публична собственост напр.), т. е. когато разрешението е нищожно поради противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността на разрешението може да бъде разкрита безсрочно, и то от началника на РДНСК (арг. чл. 149, ал. 5 АПК вр. чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 213 ЗУТ), който е компетентният и да спре или премахне строежа. Искът за обезщетяване на вредите от нищожното строително разрешение в тези случаи е допустим - чл. 204, ал. 3 АПК, но за да бъде изключена възможността за различно решение на въпроса за нищожността в него, тя трябва да бъде обявена от началника на РДНСК или с влязла в сила заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ преди заповедта за спиране или премахване на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, или най-късно заедно с последната.
3. В случая несъответствието между разрешеното свързано средноетажно застрояване в двата имота и предвиденото с подробния устройствен план свободно такова не води до нищожност на строителното разрешение, защото установеното с решението съгласие на собствениците на имотите по начало може да е основание за такова изменение на застроителния план - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Законосъобразно при това положение съдът е дал предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 ЗУТ разрешение, изключващо възможността за спирането на строежа като незаконен по чл. 224, ал. 7 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ.
При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решението от 11.04.2008 г. по адм. д. № 3804/07 г. на Софийския градски административен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Дима Йорданова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Георги Ангелов
/п/ Севдалина Червенкова

Г.А.

Bottom of Form

 


 ДНСК, гр.София, бул. “Христо Ботев” №47
© 2002 ДНСК. Ограничение на отговорността на ДНСК относно използването на информацията в сайта