«а ƒЌ— 
   Ќормативна база
   –егистри
   —ъобщени€
   «а медиите
   Ѕюджет
   ¬ъпроси и отговори
    онкурси за работа
   ¬ръзки
   ѕрофил на купувача
   јдминистративни услуги
   ќбратна връзка
   Ќачало
–азгънато меню
“ърсене:

  «а документите
  във формат PDF «а PDF документи


Ќ ј – ≈ ƒ Ѕ ј є 12 от 3 юли 2001 г. «ј ѕ–ќ≈ “»–јЌ≈ Ќј √≈ќ«јў»“Ќ» —“–ќ≈∆», —√–јƒ» » —Џќ–Џ∆≈Ќ»я ¬ —¬Ћј„»ўЌ» –ј…ќЌ» »здадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ƒ¬, бр. 68 от 3 август 2001 г. √лава първа ќЅў» ѕќЋќ∆≈Ќ»я „л. 1. (1) — наредбата се определ€т техническите изисквани€ при проектиране на геозащитни строежи и меропри€ти€ и на сгради и съоръжени€ в свлачищни райони. (2) ѕроектите за геозащитните строежи и меропри€ти€ тр€бва да осигур€ват: 1. експлоатационна годност и дълготрайност на строежите и на терените под и около т€х; 2. сигурност срещу повреди и разрушени€, в т. ч. и на съседни строежи (обекти); 3. опазване на околната среда. (3) Ќаредбата не се отнас€ за проектиране на геозащитни строежи и меропри€ти€ в райони с подземни разработки, активни разломи, карстови райони и др. п. „л. 2. (1) —влачищни райони са естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състо€ние под вли€ние на комплекс от природни и техногенни фактори, като: 1. тегло на земните маси, наличие на подземни и/или повърхностни води, нестабилни геоложки структури, сеизмични въздействи€, напуканост, абрази€, ерози€, изветр€ване, неблагопри€тни климатични въздействи€ и др. п.; 2. тегло на нови сгради и съоръжени€, водоплътност на водопроводните и канализационните инсталации и мрежи, направа на изкопи и насипи, вибрации, подкопаване и други въздействи€, които влошават устойчивостта на склона (откосите). (2) ќсновните пон€ти€, означени€ и измерителни единици на използваните в наредбата величини са дадени в приложение є 1, а останалите означени€ - към формулите, за които се отнас€т. „л. 3. (1) ѕроектирането и изпълнението на геозащитни строежи и меропри€ти€ включва: 1. повърхностна обработка (изолаци€ и защита) на свлачището, облицоване, залес€ване, ограждане, осушаване, инжектиране и тампониране на пукнатини и каверни, заравн€ване, покриване с геосинтетични и други подобни материали; 2. планиране на свлачището - разпредел€не и зам€на на почвени маси от свлачището, в т. ч. изкопи в горните участъци и насипи в долните участъци; 3. водозащита и дрениране на свлачището - повърхностни дренажи, канавки и шахти, вкопани дренажни траншеи, дренажни кладенци, дренажни сондажи, дренажни тунели, затрев€ване и др.; 4. подпиране на свлачището - контрабанкети, контрафорси, подпорни стени, буни, габиони, опорни насипи, усилени с геосинтетични и други материали, стабилизиране с негасена вар, цимент и др.; 5. укрепване на свлачището с подпорни конструкции: бетонни или стоманобетонни подпорни стени (конзолни или анкерирани); сондажно-изливни пилоти или шлиц-стени със или без стоманобетонен ростверк върху т€х, конзолни или анкерирани; шлицови ребра; стоманобетонни кладенци (конзолни или анкерирани), анкерирани стоманобетонни плочи и др.; 6. подпиране на свлачището с подземната част на нови сгради или съоръжени€, съответно оразмерени и конструирани. (2) ¬ зависимост от конкретните случаи строежите и меропри€ти€та по ал. 1 могат да се комбинират. „л. 4. Ќаредбата се прилага заедно със следните технически нормативни актове: 1. Ќорми за натоварвани€ и въздействи€ върху сгради и съоръжени€ (ЌЌ¬¬——) (отпечатани в Ѕюлетина за строителство и архитектура (Ѕ—ј), бр. 4 от 1989 г.); 2. Ќорми за проектиране на сгради и съоръжени€ в земетръсни райони (Ќѕ——«–) (отпечатани в специализирано издание на  омитета по териториално и селищно устройство и Ѕългарската академи€ на науките, 1987 г.; изм. и доп., ƒ¬, бр. 6 от 1989 г.; Ѕ—ј, бр. 1 от 1989 г.); 3. Ќаредба є 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране (Ќѕѕ‘) (ƒ¬, бр. 85 от 1996 г., отпечатана заедно с Ќормите за проектиране на плоско фундиране в Ѕ—ј, бр. 10 от 1996 г.); 4. Ќорми за проектиране на пилотно фундиране (Ќѕѕил‘) (отпечатани в Ѕ—ј, бр. 6 от 1993 г.); 5. Ќорми за проектиране на подпорни стени (Ќѕѕ—) (отпечатани в Ѕ—ј, бр. 10 от 1986 г.; изм., Ѕ—ј, бр. 8 от 1990 г.); 6. Ќорми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции (ЌѕЅ— ) (отпечатани в Ѕ—ј, бр. 6-8 от 1999 г.); 7. Ќорми за проектиране на стоманени конструкции (Ќѕ— ) (отпечатани в специализирано издание на  омитета по териториално и селищно устройство, 1987 г.). „л. 5. (1) ѕроектирането и изпълнението на геозащитни строежи, сгради и съоръжени€ в свлачищни райони се извършват въз основа на: 1. конкретни иженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвани€; 2. иженерно-геодезически измервани€; 3. данни от геотехнически изследвани€; 4. данни от извършени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвани€ и геодезически измервани€; 5. специални изисквани€ от заданието за проучване - когато има такива. (2) «а направените проучвани€ и измервани€ се изработва инженерно-геоложки доклад. (3) — проучвани€та и измервани€та по ал. 1 се определ€т видът, класът и групата на свлачището. (4) »зисквани€та към обхвата и съдържанието на инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвани€, инженерно-геодезическите измервани€ и характеристиките на почвите в свлачища са дадени в приложение є 2. (5) ѕри сложни геотехнически услови€ освен проучвани€та и измервани€та по ал. 1 се изисква геотехническа експертиза преди или по време на проектирането. (6) ѕри свлачища от I и II клас, а при необходимост - и от клас III, в проекта се предвижда контролно-измервателна система. ѕо данните от измервани€та се уточн€ват статиката на свлачището и характеристиките на почвите, които могат да се отраз€т чрез корекци€ на първоначални€ проект. „л. 6. ѕри аварийни ситуации се допуска изпълнението на конкретни неотложни мерки за защита преди извършване на проучвани€та и измервани€та по чл. 5. „л. 7. Ќе се допуска проектиране и изпълнение на строежи в свлачищни райони, ако те не са предварително укрепени и трайно стабилизирани съгласно изисквани€та на тази наредба, с изключение на случаите, когато строежът изпълн€ва стабилизиращи функции. „л. 8. (1) Ќе се допускат ново проектиране и изпълнение на деривационни канали, напоителни канали, резервоари за вода, канализационни резервоари и попивни €ми в свлачищни райони. (2) ¬ укрепени и стабилизирани свлачищни райони се допуска проектиране и изпълнение на резервоари за вода със съответно пригодени конструкци€, дренажни съоръжени€ и изолаци€. (3) –еконструкци€ на съществуващи съоръжени€ съгласно ал. 1 се допуска само при осигур€ване на т€хната водоплътност, устойчивост и деформаци€ на земната основа. “ези изисквани€ са задължителни и за септични €ми. (4) ќколо съществуващи сгради и съоръжени€ в свлачищни райони своевременно тр€бва да се изпълн€ват плътни обратни насипи и водоплътни тротоари с широчина не по-малка от 2 m. „л. 9. (1) ѕри проектиране и изпълнение на геозащитни строежи, сгради и съоръжени€ в свлачищни райони може да се прилага обсервационни€т метод с непрекъснато наблюдение на поведението на земната основа и конструкци€та през всички етапи на строителството за своевременно допълване или изменение на основни€ проект, когато това се налага. (2) ¬ първата фаза на обсервационни€ метод се изпълн€ват най-необходимите спешни и неотложни мерки за укрепване и защита (отводнителни, планировъчни, дренажни, изолационни, тампонажни и др. п.), предвидени в основни€ проект, задължително следене чрез геодезически методи на премествани€та по склона и на изпълнените подземни части на строежите и терена около т€х, а при необходимост - и на деформациите на съществуващи съседни сгради и съоръжени€. „л. 10. (1) «а свлачища от I, II и III клас и от 1 до 3 група вкл. се разрешава да започне аварийно укрепване при: 1. из€снени инженерно-геоложки и хидрогеоложки услови€; 2. уточнена обща концепци€ за укрепване на свлачището; 3. из€снена последователност на работите по укрепване на свлачището. (2) Ќеобходимите неотложни укрепителни работи са част от проекта на общата укрепителна схема. (3) ћинимално необходимите проучвани€ по ал. 1 са за оконтур€ване на свлачището, прогнозиране на нивата и подхранване на подземните води, уточн€ване на €костните характеристики на почвите чрез изпитвани€ най-малко на три проби от вс€ка почвена разновидност и направа на достатъчен брой инженерно-геоложки профили. ƒопуска се използването на архивни данни и материали. √лава втора »«»— ¬јЌ»я ѕ–» ѕ–ќ≈ “»–јЌ≈ Ќј √≈ќ«јў»“Ќ» —“–ќ≈∆» » ћ≈–ќѕ–»я“»я ¬ —¬Ћј„»ўЌ» –ј…ќЌ» –аздел I »зисквани€ при проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжени€ „л. 11. (1) √еозащитните строежи, сгради и съоръжени€ в свлачищни райони се проектират по първа и втора група гранични състо€ни€, както следва: 1. първа група гранични състо€ни€ - за носеща способност и устойчивост (задължително във всички случаи); 2. втора група гранични състо€ни€ - за деформации; проверката по тази група гранични състо€ни€ се извършва за геозащитни строежи, сгради и съоръжени€ с доказана устойчивост. (2) ѕроверките по първа група гранични състо€ни€ се извършват с изчислителните стойности на почвените характеристики и натоварвани€та, а по втора група гранични състо€ни€ - с нормативните стойности. (3) ѕри изчислени€та по първа група гранични състо€ни€ се вземат под внимание следните съчетани€ на натоварвани€та: 1. основно и особено (земетръсно) съчетание - за свлачища от I, II и III клас, и за групи от 1 до 5; 2. основно съчетание - за свлачища от IV клас, група 6 и за пълз€щи склонове. (4) ¬ земетръсни райони особеното съчетание на натоварвани€та при проверка по първа група гранични състо€ни€ включва инерционните сеизмични сили на земните маси над повърхнината на плъзгане, определени с отчитане на върховите стойности на €костните почвени характеристики и особеностите на литоложката структура на склона. „л. 12. ≈лементите и класификаци€та на свлачищата са дадени в приложение є 3. „л. 13. (1) ¬ зависимост от площта и дълбочината си свлачищата се раздел€т на класове съгласно табл. 1. “аблица 1 §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§Ґ§§§§§§§§§§§§ ¬идове свлачища в зависимост от площта ¶  лас на на повърхността и дълбочината ¶ свлачището §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§°§§§§§§§§§§§§ — повърхност над 20 000 mЭ и максимална дълбочина над 10 m I — повърхност от 10 000 до 20 000 mЭ и дълбочина от 6 до 10 m II — повърхност от 1000 до 10 000 mЭ и дълбочина от 4 до 6 m III — повърхност до 1000 mЭ и дълбочина до 4 m IV §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ (2) ¬ зависимост от скоростта на премествани€та си активните свлачища се класифицират по групи съгласно табл. 2. “аблица 2 §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§Ґ§§§§§§§§§§§§§§§§ —корост на премествани€та на активните свлачища ¶ √рупа в mm за денонощие ¶ на свлачището §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§°§§§§§§§§§§§§§§§§ Ќад 100 mm 1 ќт 100 до 50 mm 2 ќт 50 до 20 mm 3 ќт 20 до 5 mm 4 ќт 5 до 0,05 mm вкл. 5 ѕод 0,05 mm 6 §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ «абележка. —влачища с движение на повърхността, по-малко от 0,01 mm в денонощие, се класифицират като пълз€щи склонове. (3) ¬ зависимост от значимостта на застрашаваните обекти свлачищата се раздел€т на категории съгласно табл. 3. “аблица 3 §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§Ґ§§§§§§§§§§§§§§§§§ «астрашавани обекти (съществуващи ¶  атегори€ и нови) ¶ на свлачището §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§°§§§§§§§§§§§§§§§§§ ∆илищни и обществени сгради с височина над 15 m, магистрали и пътища от I клас, главни железопътни линии, съоръжени€ с национално и регионално значение ј ∆илищни и обществени сгради с височина от 10 до 15 m, пътища от II и III клас, железопътни линии, непосочени в категори€ ј, съоръжени€ с регионално значение Ѕ ∆илищни и обществени сгради с височина до 10 m, пътища и съоръжени€ с местно значение ¬ Ћеки постройки, временни сгради, местни пътища с възможност за обхождане, горски и селскостопански пътища √ §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ „л. 14. (1) ќсновни геотехнически характеристики на свлачищата са класът и групата им, но значение при избора на комплекса от геозащитни меропри€ти€ има и т€хната категори€. (2)  атегори€та на свлачищата се отраз€ва в заданието за проектиране, а геотехническите им характеристики (клас и група) се определ€т с проучвателната част на проекта. (3) ’арактеристиките по ал. 1 и 2 се отчитат при определ€не коефициента на устойчивост. „л. 15. ќпредел€нето на свлачищни€ натиск, земни€ натиск и коефициента на обща устойчивост при различни видове съчетание на силите е съгласно изчислителните схеми и методи, дадени в приложение є 4. „л. 16. (1) јнализът за устойчивост на свлачищата се осъществ€ва по метода на граничните състо€ни€ от първа група - на обща устойчивост, включващ и дълбоко плъзгане по кръгово-цилиндрична или друг вид повърхнина на плъзгане. (2) »зчислени€та за устойчивост на свлачищата задължително се извършват за основно съчетание на натоварвани€та и за особено съчетание на натоварвани€та (земетръс). (3) — изчислени€та за устойчивост се определ€т коефициентът на обща устойчивост и големината на земни€ или свлачищни€ натиск. „л. 17. (1) ѕри изследване на дълбоки свлачища в еднородни почви по методите на кръгово-цилиндрични и други видове повърхнини на плъзгане минимално допустимите стойности на коефициента на устойчивост се приемат по табл. 4. “аблица 4 §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§Ґ§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ —ъсто€ние ¶ ћинимално допустим коефициент на устойчивост (клас, група, ¶ доп категори€) на ¶  §§§ свлачищата ¶ уст £§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§Ґ§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ ¶ основно съчетание ¶ особено съчетание на ¶ на натоварвани€та ¶ натоварвани€та (земетръс) §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§°§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§°§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ —влачища от I и 1,20 1,10 II клас, групи 1-5, §§§§ §§§§ категории ј, Ѕ и ¬ 1,25 1,15 §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ —влачища от III и 1,15 1,05 IV клас, група 6, §§§§ §§§§ и пълз€щи склонове 1,20 1,10 категори€ √ §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ «абележка. ¬ колони 2 и 3 стойностите в числител€ се отнас€т за метода на “ерцаги - ‘елениус, а в знаменател€ - за метода на Ѕишоп, Ўахун€нц и др. (2) ѕри дълбоки асеквентни свлачища повърхнината на плъзгане (неизвестна или още непро€вена) се определ€ по изчислителен път. (3) ѕри изследване на устойчивостта на дълбоки свлачища се приема, че масивът се намира под действието на завъртащ момент от активните (свлачищните) сили и на задържащ момент от реактивните сили. “ангенциалните задържащи сили за вс€ка ламела и активните сили в повърхнината на плъзгане са съгласно съответните фигури от приложение є 4. –аздел II »зисквани€ при проектиране на водозащитни меропри€ти€ и дренажно-контрафорсни ребра „л. 18. (1) ¬одозащитните меропри€ти€ като основни технически решени€ в проекта за противосвлачищна защита се раздел€т на две групи: 1. повърхностно отводн€ване; 2. дрениране на подземните води. (2) «а осъществ€ване на меропри€ти€та по ал. 1 съоръжени€та могат да бъдат аварийни (временни) и посто€нни. „л. 19. (1) ѕовърхностното отводн€ване включва: 1. регулиране на повърхностни€ отток на атмосферните води за отклон€ването им извън свлачищната територи€; регулирането се осъществ€ва с помощта на открити скатови охранителни канали над главни€ обрив на свлачището, отводнителни канавки, ограждени€, малки диги, а при необходимост - и с бързотоци, прагове, преливници, водоизпускатели и др., които тр€бва да изключват възможността за течове, пробиви и навлизане на повърхностни води в свлачищното т€ло; 2. планировъчни и отводнителни меропри€ти€ в свлачището за ускор€ване на оттичането и отстран€ване на падналите атмосферни води от повърхността му и за максимално намал€ване на инфилтраци€та в свлачищни€ масив; меропри€ти€та се осъществ€ват чрез тампониране на пукнатините, локална планировка, изпускане на събраните води от впадини и изграждане на трайна водоотвеждаща система от облицовани повърхностни канавки, корита и др. (2) √ъстотата на отводнителната система, напречните сечени€, наклоните и укрепването са предмет на проект. (3) Ќа всички повърхностни канали тр€бва да се предвиждат трайни, здрави, гъвкави, икономични и удобни за експлоатаци€ и ремонт облицовки. “е се изпълн€ват от монолитен бетон, стоманобетон или от готови коритообразни елементи, с надеждно уплътнени фуги, от циментопочва, мазна глина, синтетични материали и др. „л. 20. ѕодземните води се дренират с подземни съоръжени€, дренажи, ребра, хоризонтални (субхоризонтални) сондажни дренажи (’—ƒ) и др., които позвол€ват изкуствено понижаване на нивото на водите за дълъг период от време в определени участъци на свлачището. „л. 21. (1) ¬ зависимост от конструктивните си особености подземните дренажни съоръжени€ се раздел€т на четири типа: 1. хоризонтални (съвършени и несъвършени); 2. вертикални (съвършени и несъвършени); 3. комбинирани; 4. специални. (2) ¬ зависимост от конфигураци€та на свлачищни€ склон и източниците за постъпване на дренажни води закритите системи за дрениране са: еднолинейни, двулинейни, контурни, площни или смесени. „л. 22. ѕрилагат се следните видове хоризонтални подземни дренажи: 1. тръбни траншейни дренажи; 2. дренажни прорези, шлицове, ребра и др.; 3. дренажни контрафорси (еперони); 4. дренажни галерии; 5. хоризонтални (субхоризонтални) сондажни дренажи. „л. 23. (1) ’оризонталните тръбни траншейни дренажи се проектират и изпълн€ват по открит начин. ¬ъзможни са дълбочини на изкопи с вертикални откоси до около 10 m (при използване на специализирани стоманени конструкции за укрепване) и достигане до водоупор (съвършен дренаж). (2) Ќа дъното на транше€та върху подложка се предвижда дренажна перфорирана тръба, чийто диаметър се изчисл€ва по хидравличен начин в зависимост от дебита, наклона и натоварването върху тръбата и опасността от затлачването й. ƒиаметърът на тръбата тр€бва да е най-малко 10 cm. ƒебитът на дренажа се определ€ от водоприемната повърхност на дренажната тръба (диаметър, форма и брой на перфорациите за единица дължина). ѕерфораци€та тр€бва да е от 3 до 7 на сто от повърхността на тръбата, а размерът на отворите (прорезите) Л У d (d е средни€т диаметър на зърната на филтриращите пластове). ѕри 50 50 по-висок процент на перфораци€ се отчита намал€ването на здравината на тръбата. (3) ќколо тръбата се предвижда обратен филтър от естествени материали - най-малко двуслоен, съобразен с услови€та за устойчивост срещу суфози€, колматаци€ и затлачване. —коростта на движение на водата в тръбата тр€бва да е от 0,2 до 1,0 m/s. (4) «а обсипки на обратни€ филтър се използват трошен камък, чакъл, баластра (с фракции 5-40 mm, от които 30 на сто са 0-5 mm) и равнозърнести п€съци, като се спазват препоръките за €кост и заобленост на зърната, с -3 минимален коефициент на филтраци€ k Т 10 m/s. (5) ѕластовете тр€бва да са с коефициент на разнозърност U = d /d 60 10 У 10 и d /d = 5Ц10, като се спазва правилото на “ерцаги за преходите между 50 10 два съседни пласта (1) (2) (1) (4d > D > 4d ), 85 15 15 където (1) е пластът с по-дребни зърна. (6) ѕластовете на обратни€ филтър тр€бва да осигур€ват дълготрайност на дренажа и да изключват колматаци€та. (7) ƒебелината на пластовете на обратни€ филтър се приема по-гол€мата от 10 сm или от 30 пъти d . 50 „л. 24. ’идрогеоложките изчислени€ на дренажите, както и видовете дренажни съоръжени€ и т€хното оразмер€ване са посочени в приложение є 5. –аздел III »зисквани€ при проектиране на укрепителни конструкции „л. 25. ”крепителни конструкции се прилагат след изпълнението на определен комплекс водозащитни, дренажни и планировъчни меропри€ти€, които в зависимост от услови€та включват: 1. реконструкци€ и изграждане на водоплътна водопроводна и канализационна мрежа; 2. изграждане на дренажна система, повърхностно отводн€ване и др.; 3. преоткосиране на теренната повърхност за редуциране на свлачищните сили, вкл. разтоварване на терена над свлачището; 4. затежн€ване в долни€ край на свлачищни€ участък с допълнителни контрафорсни насипи (съчетано с изграждане на пътни връзки и др.); при възможност може да се използват сгради в петата на свлачището, които да поемат свлачищни€ натиск чрез специално осигурени конструкции. „л. 26. (1) ”крепителните конструкции са: 1. подпорни стени (гравитационни, ъглови, комбинирани), които могат да са конзолни или анкерирани; 2. единични сондажно-изливни пилоти - за предпочитане с диаметри, по-големи от 300 mm; 3. системи от сондажно-изливни пилоти и ростверк с рамково действие; 4. анкерирани сондажно-изливни пилоти или анкерирани рамкови системи; 5. анкери; 6. шлицови системи - конзолни или анкерирани; 7. кладенци от конзолни или анкерирани шлицови стени (ребра); 8. корави плътни или кухи бетонни стълбове; 9. други конструктивни решени€ (например микропилоти, почвени гвоздеи и др.). (2) ƒопуска се използването и на други решени€ за укрепителни конструкции и на методи за т€хното изчисление и оразмер€ване при доказвана сигурност и ефективност. „л. 27. ”крепителните конструкции се предвиждат в местата с относително малки стойности на свлачищни€ натиск. —илите върху конструкциите се определ€т от решението на статическата схема на свлачището, като се използват изчислителните характеристики на почвите. «адължително се отчита и сеизмичното натоварване, ако свлачището е разположено в земетръсна зона, с изключение на свлачищата от IV клас и категори€ √. ’идростатични€т и хидродинамични€т натиск се включват в изчислени€та, след като се отчетат надеждността на отводнителните системи и веро€тността за повишаване на нивата на подземните води. „л. 28. (1) ѕодпорни стени за противосвлачищна защита се използват в зависимост от: 1. големината на свлачищни€ натиск; 2. височината на съоръжението; 3. инженерно-геоложките услови€; 4. наклона на терена, ерози€та, сеизмичните услови€ и др. (2) √равитационните подпорни стени (масивни и облекчени) са подход€щи за противосвлачищни конструкции при повърхностни свлачища върху скална наклонена подложка и при по-плитки консеквентни свлачища със здрав основен пласт. “е са неподход€щи при консистентни дълбоки свлачища, в които фундирането е в глинести почви или се изисква гол€ма височина на стената. √равитационните подпорни стени се изпълн€ват от бетон, стоманобетон, каменна зидари€, армирана почва и др. „л. 29. ќпредел€нето на земни€ натиск върху подпорни стени и изчисл€ването им се извършват съгласно изисквани€та на Ќѕѕ— за основно и за особено съчетание на натоварвани€та по първа и втора група гранични състо€ни€. „л. 30. (1) ѕроверките по първа група гранични състо€ни€ включват: 1. плъзгане в основната плоскост; 2. обръщане; 3. разрушаване на земната основа; 4. плъзгане по кръгово-цилиндрична или друг вид повърхнина на плъзгане. (2) ѕроверките по втора група гранични състо€ни€, когато такива се налагат, се извършват за основно съчетание на натоварвани€та. (3) ћинимално допустимите коефициенти на сигурност и инерционните сеизмични сили се определ€т съгласно изисквани€та на Ќѕѕ—.  оефициентите на обща устойчивост по метода на кръгово-цилиндричните повърхнини на плъзгане са съгласно табл. 4 от чл. 17, ал. 1. (4) ѕри недостатъчна сигурност срещу плъзгане в основната плоскост се предвижда наклон€ване на основната плоскост на фундамента, изпълнението й на стъпала или използването на пилоти и/или анкери. „л. 31. ѕри проектиране на гравитационни подпорни стени като противосвлачищни конструкции се спазват следните конструктивни изисквани€: 1. съоръжени€та се изпълн€ват от стоманобетон и от други материали с необходимите технически характеристики; 2. разсто€нието между деформационните фуги не е повече от 12 m; 3. изкопът се изпълн€ва на участъци (секции) през един, без престо€ване и навлажн€ване, с временно укрепване при дълбочини над 2 m; 4. обратните насипи са от несвързани почви, комбинирани с дренаж. „л. 32. (1) ѕри височина на гравитационната подпорна стена над 5 m за поемането на свлачищни€ натиск ≈ може да се наложи анкериране. св (2) јнкерираните подпорни стени са вертикални или наклонени към ската, с височина не по-гол€ма от 8 m, фундирани в здрав пласт или скала. ‘ундирането може да се изпълн€ва и на пилоти. (3) јнкерите се проектират с наклон към хоризонта 10-30Ш (фиг. 1 от приложение є 6). ’оризонталната компонента на анкерната сила се определ€ по формулата: ј . cosЉ ан ан Ќ = §§§§§§§§§§§§§§ , (1) ан b 0 където: ј е проектната осова анкерна сила; ан Љ - наклонът на анкера; ан b - разсто€нието между анкерите. 0 „л. 33. ћетодите за изчисл€ване на подпорни стени са дадени в приложение є 6. „л. 34. (1) —ондажно-изливните пилоти се изчисл€ват съгласно изисквани€та на Ќѕѕил‘ за въздействие от свлачищен натиск. (2) —ондажно-изливните пилоти като конзолна противосвлачищна конструкци€ тр€бва да отговар€т на следните изисквани€: 1. да поемат припадащи€ им се свлачищен натиск и да се оразмер€ват като конструктивни елементи съгласно ЌѕЅ—  при спазване на изисквани€та: max ћ < ћ , и а < 0,20 mm, (2) z гр п където: max ћ е максимални€т огъващ момент в пилота на дълбочина z; z ћ - гранични€т огъващ момент; гр а - широчината на отвар€не на пукнатините; п 2. да имат необходимата коравина, така че хоризонталното преместване на пилота на ниво здрав пласт (т. O на фиг. 1) да отговар€ на изискването х У х , където х се приема съгласно т. 7.3 от приложение є 7, ако не е о гр гр предписано друго в проекта; 3. светлото разсто€ние между пилотите не тр€бва да позвол€ва протичане на почвата между т€х при спазване на условието: 5,14cD b У b = §§§§§§§§§ , (3) о кр q св където: с е върховата изчислителна стойност на кохези€та; D - диаметърът на пилота; ≈ св.п q = §§§§§§§§§ - усреднени€т натиск върху пилота; св h ≈ - свлачищни€т натиск, припадащ се на един пилот; св.п 4. натисковите хоризонтални напрежени€ на пилота върху здрави€ пласт да не надвишават пасивното почвено съпротивление за съответната дълбочина. (3) —татически изчислени€ и изчислителни схеми за сондажно-изливни пилоти са дадени в приложение є 7. ‘иг. 1 (*1) „л. 35. (1)  оравите противосвлачищни конструкции са стоманобетонни елементи, излети на м€сто и вкопани в здрави€ пласт. “е представл€ват масивни опори от типа на кладенци, стълбове, шлицови ребра и др. Ќа фиг. 2 са показани схемите на два типа корави противосвлачищни конструкции: 1. шлицови ребра, които могат да бъдат свързани горе със стоманобетонен ростверк; осовото разсто€ние b и размерите а /b се 1 0 0 изчисл€ват; 2. кладенци с диаметър D, разположени в редица (еквивалентната им страна е а = 0,89D). ек ‘иг. 2 (*1) (2)  онструкциите по ал. 1 могат да бъдат конзолни или анкерирани и се изчисл€ват за следните състо€ни€: 1. за носеща способност на почвата, в ко€то е вкопан стълбът, за хоризонтално натоварване; 2. за хоризонтално преместване и/или наклон€ване на стълба - когато конструкци€та е част от сграда или съоръжение. (3) »зчислителните услови€ и методи за изчисл€ване на корави противосвлачищни конструкции са дадени в приложение є 8. „л. 36. (1) »нжекционните микропилоти са с диаметър от 10 до 20 cm и с дължина до 20 m. “е се прилагат в средни и малки по обем свлачища (III и IV клас), при стръмни откоси и в стеснени услови€. (2) ѕри проектиране на инжекционни меропри€ти€ се определ€т необходимите конструктивни и технологични изисквани€, свързани със сондирането, полагането на армировката, запълването с предпазен разтвор, постав€нето на инжекционната тръба, инжектирането, връзката с фундамента и др. (3) ћетодите за изчисл€ване на инжекционни микропилоти са дадени в приложение є 9. „л. 37. ѕочвените гвоздеи са пасивни стоманени анкери и се прилагат за укрепване на откоси, склонове и в трудно достъпни места. “е могат да се използват като посто€нни и временни конструкции. ѕочвените гвоздеи се изпълн€ват по сондажен начин или чрез забиване в откоса от стоманени пръти, снопове, тръби, профилни железа и др. п. ƒължината на почвените гвоздеи се определ€ чрез изчисление и те тр€бва да пресичат с достатъчна анкеровка възможната повърхнина на плъзгане (фиг. 3 и 4). ѕочвените гвоздеи се разполагат най-често в шахматна мрежа, при осово разсто€ние между т€х не повече от 1,5 Ц 3,0 m. ‘иг. 3 (*1) ‘иг. 4 (*1) „л. 38. “ехнологи€та за изпълнение на почвени гвоздеи се разработва в проекта за организаци€ и изпълнение на строителството. „л. 39. (1) ѕри изчисл€ване на почвените гвоздеи се извършват следните проверки: 1. за гвоздеите - на опън, ср€зване, огъване; 2. в контакта почва/гвоздеи - на анкерната част на изтръгване; 3. в контакта почва/гвоздей, в зоната на повърхнината на плъзгане - на местен натиск; 4. по ц€лата възможна повърхност на плъзгане - на обща устойчивост, като се отчита укрепващи€т ефект на гвоздеите. (2) ѕри проверките по ал. 1 се изисква частичен коефициент на сигурност   Т 1,5 за посто€нните конструкции и   Т 1,2 - за временните сиг сиг конструкции. (3) ћетодиката за изчисл€ване на почвените гвоздеи е дадена в приложение є 10. –аздел IV »зисквани€ при укрепване на свлачища чрез използване на конструкциите на нови сгради и съоръжени€ като укрепителни елементи „л. 40. ¬ свлачищни райони от II, III и IV клас, групи 5 и 6 и в пълз€щи склонове може да се извършва укрепване чрез конструиране на подземните части и фундаментите на нови сгради и съоръжени€ и като укрепителни конструкции. „л. 41. ≈фективността и техническата целесъобразност при използването на подземната част на сградата и фундаментната система и като укрепителна конструкци€ се обосновават чрез комплексен анализ, като се отчитат следните фактори: 1. класът, групата и категори€та на свлачището; 2. дълбочината на повърхнината на плъзгане; 3. големината на свлачищни€ натиск; 4. геоложките и тектонските характеристики на склона, инженерно-геоложките и хидрогеоложките характеристики; 5. общото състо€ние на склона и на отводнителните мрежи и съоръжени€; 6. състо€нието на изградените сгради върху склона; 7. перспективите за развитие на района съобразно устройствените схеми и планове на населеното м€сто; 8. бро€т на подземните етажи на сградата; 9. дълбочината и начинът на фундиране; 10. категори€та по степен на значимост на сградата съгласно изисквани€та на Ќѕ——«–. „л. 42. ѕри оразмер€ване на подземната част на конструкци€та и фундаментната система на нови сгради и съоръжени€ и като укрепителна конструкци€ фундирането се проектира по един от следните начини: 1. обща фундаментна плоча - гладка или оребрена; 2. стоманобетонна гредоскара; 3. пилоти или шлиц-стени със стоманобетонна плоча с дебелина не по-малка от 40 сm; 4. комбинирано фундиране от стоманобетонна плоча и сондажно-изливни пилоти или стоманобетонна плоча и шлиц-стени; 5. комбинаци€ от анкери. „л. 43. ѕодземните части на сградите се конструират като корави стоманобетонни конструкции от плътни стени с отвори. —тените са кораво свързани с фундаментната система за поемане на свлачищни€ натиск (фиг. 5 и 6). ‘иг. 5 (*1) ‘иг. 6 (*1) —хема на нова сграда като противосвлачищно съоръжение „л. 44. —влачищни€т натиск тр€бва да се поема и във всеки етап в процеса на изпълнението на сградата. ¬ поемането на свлачищни€ натиск се включват: 1. триенето в основната плоскост на фундаментната система; 2. триенето по страничните плоскости на подземните стени и на фундаментната система; 3. челното съпротивление на почвата по височина на фундаментната система и подземните стени. „л. 45. Ќатоварването от свлачищен натиск при стабилизирани и укрепени склонове се приема за временно продължително действащо натоварване, а при нестабилизирани, неукрепени и пълз€щи склонове - за посто€нно действащо натоварване. „л. 46. (1)  онструкциите на сгради и съоръжени€ за укрепване на свлачища от класове и групи по чл. 40 се изчисл€ват за следните комбинации на съчетание на натоварвани€та: 1. основна комбинаци€ на съчетание: посто€нно действащи натоварвани€, временни продължително действащи натоварвани€ и кратковременно действащи натоварвани€; свлачищни€т натиск при неукрепени и укрепени склонове се изчисл€ва с остатъчните €костни характеристики Н и с (допускат се и r r стойностите Н и с , но доказани с "обратни изчислени€"); g g 2. особена комбинаци€ на съчетание на натоварвани€та: посто€нно действащи натоварвани€, временни продължително действащи натоварвани€, едно или н€колко кратковременно действащи натоварвани€ и сеизмично въздействие; свлачищни€т натиск се изчисл€ва с върховите стойности на €костните характеристики Н и с , като се отчита литоложката структура на свлачището. f f (2)  оефициентите на съчетание за отделните натоварвани€ по ал. 1, т. 1 и 2 се приемат по ЌЌ¬——. „л. 47. (1) ѕри проектиране на сгради и съоръжени€ в свлачищни райони в случаите, когато повърхнината на плъзгане е разположена близо до нивото на подземни€ етаж (на дълбочина до 4 m при свлачища от III и IV клас), сградата или съоръжението се удълбочават с допълнителни подземни етажи с оглед фундаментната система да пресече повърхнината на плъзгане и да стъпи на здрав пласт. ¬ случа€ подземната част на сградата се конструира съгласно изисквани€та на чл. 43. (2) ѕри необходимост могат да се включат един или повече надземни етажи в коравото кутиеобразно сечение за поемане на усили€та от свлачищни€ натиск. „л. 48. (1) ¬ случаите, когато се проектират сгради и съоръжени€ в свлачищни райони при дълбоко разположена повърхнина на плъзгане (над 6 m), фундирането се изпълн€ва с пилоти или шлиц-стени (фиг. 7), които се свързват със стоманобетонна плоча на ниво подземен етаж, обединени в обща пространствена система. ‘иг. 7 (*1) (2) ѕри наличието на повече от едно подземно ниво подовите конструкции на вс€ко ниво се свързват кораво с пилотите или шлиц-стените. ¬ този случай носещата конструкци€ на надземната част на сградата (стоманобетонни стени, колони, рамки и др. п.) стъпва върху стоманобетонна плоча, обедин€ваща пилотите и шлиц-стените. ‘ундаментната система и подземната част на конструкци€та на сградата работ€т съвместно като обща пространствена система. (3) ≈лементите на пространствената система се оразмер€ват за сумарните усили€ от основна и особена комбинаци€ на съчетание на натоварвани€та. „л. 49. ¬ случаите, когато се проектират сгради и съоръжени€ в свлачищни райони с ушир€ване на сградите под ниво терен, се прилага решението, посочено на фиг. 8. –ешението предвижда изграждане на масивна подпорна стена за поемане на натоварването от свлачищни€ натиск. ѕодпорната стена се подпира от етажните подови конструкции на уширената подземна част от сградата, които са продължение на подовите конструкции от сградата, и се свързва кораво с фундаментната система. Ќосещата конструкци€ на сградата в подземната й част (стоманобетонни рамки, шайби и колони) стъпва върху фундаментната плоча и се свързва кораво с не€. ѕо този начин проектираната противосвлачищна конструкци€ се оразмер€ва за усили€та от основна и особена комбинаци€ на съчетание на натоварвани€та. ѕри необходимост се изпълн€ват вертикални диафрагми, подпиращи стената, и/или анкери. ‘иг. 8 (*1) „л. 50. ¬ зависимост от местоположението на повърхнината на плъзгане спр€мо дълбочината на фундиране се различават следните случаи: 1. когато фундирането е под повърхнината на плъзгане - противосвлачищната конструкци€ тр€бва да поеме свлачищни€ натиск на почвата над повърхнината на плъзгане, като се предотврат€ва опасността от плъзгане на сградата; 2. когато повърхнината на плъзгане е разположена под нивото на фундиране: а) при пълз€щи склонове с малка скорост (< 0,01 mm в денонощие), но при дълбоко разположена повърхнина на плъзгане (над 6 m) се допуска фундирането на сградата да остане над нивото на повърхнината на плъзгане (фиг. 8); в този случай сградата остава "плаваща" в границите на общи€ плъзгащ се масив и може да се премества и завърта като корав, недеформируем в пространството обем; това решение може да се прилага в земетръсни райони със сеизмичен коефициент   < 0,15, както и за нискоетажни сгради, фундирани върху c обща плоча или скара; б) при пълз€щи склонове и свлачища от група 6, както и при пълз€щи с малка скорост склонове, в земетръсни райони със сеизмичен коефициент   > 0,15 c фундирането се изпълн€ва с пилоти или шлиц-стени на дълбочина, пресичаща повърхнината на плъзгане по схемата на фиг. 7; подпорната стена (фиг. 8) може да се замени с шлиц-стена или с редове от изливни пилоти, като се запаз€т всички останали укрепващи елементи. „л. 51. (1) ¬ случаите, когато се проектират сгради и съоръжени€ в свлачищни райони без ушир€ване на сградата под ниво терен и при наличие на здрави пластове, се допуска да се прилага решението по фиг. 9. “о предвижда изграждането на масивна подпорна стена за поемане на свлачищни€ натиск, ко€то се анкерира с един, два или повече редове анкери. ѕодпорната стена представл€ва самосто€телно съоръжение, което не е свързано с носещата конструкци€ на сградата. ‘иг. 9 (*1) (2) ¬ зависимост от конкретните услови€ и проектното решение на сградата може да се прилагат и комбинирани решени€ на посочените по ал. 1. √лава трета ј–’»“≈ “”–Ќќ-ѕЋјЌ»–ќ¬Џ„Ќ»,  ќЌ—“–” “»¬Ќ» » »Ќ—“јЋј÷»ќЌЌ» »«»— ¬јЌ»я ѕ–» ѕ–ќ≈ “»–јЌ≈ Ќј —√–јƒ» » —Џќ–Џ∆≈Ќ»я ¬ —¬Ћј„»ўЌ» –ј…ќЌ» „л. 52. ѕри проектиране на сгради и съоръжени€ в свлачищни райони се спазват следните архитектурно-планировъчни изисквани€: 1. сградите в план да имат опростени форми, като отношението на дългата към късата страна да не е по-гол€мо от 2; при невъзможност сградите в план се раздел€т на прости геометрични форми с дилатационни фуги, пресичащи и фундаментите на отделните тела; дилатационните фуги се конструират като противоземетръсни; 2. по височина сградите се проектират с опростена геометрична форма и с еднаква коравина, като се изб€гва или се свежда до минимум използването на конзолни елементи; 3. сградите се ситуират с дългите си страни успоредно на хоризонталите; допуска се те да се разполагат с дългата си страна перпендикул€рно на хоризонталите, като размерът им в това направление не тр€бва да превишава 15 m; 4. при стръмни склонове сградите се разполагат върху терасиран участък от терена, в ниската част на склона, където свлачищни€т натиск е минимален или където земни€т масив след сградата е стабилен. „л. 53. ѕри проектиране на сгради и съоръжени€ в свлачищни райони се отчитат общото натоварване на склона, плътността на застро€ване и етажността, изградената инфраструктура и други подобни фактори, които се вземат предвид при разработването на устройствени схеми и планове в свлачищни райони. „л. 54. (1) ≈тажността (височината) на сградите се избира в зависимост от: 1. наклона на терена; 2. литоложките и инженерно-геоложките характеристики; 3. хидрогеоложките услови€; 4. сеизмичността на района; 5. дълбочината на зал€гане на здравите пластове; 6. оценката на веро€тността за активизиране на свлачищни процеси, в т. ч. от техногенно вли€ние и от възможно навлажн€ване на терена. (2) ѕри опасност от активизиране на склона от допълнително натоварване етажността на новите сгради се ограничава така, че натоварването от т€х да не надвишава с повече от 15-20 на сто теглото на извадената при изкопа земна маса. (3) ѕри плоско фундиране етажността на сградите се ограничава, както следва: 1. при активни свлачища (групи 1-5), които са вече стабилизирани - до 2 етажа, вкл.; 2. при стабилизирани бавнопълз€щи склонове и при древни и затихнали свлачища - до 4 етажа. (4) ¬ стабилни наклонени терени и трайно стабилизирани свлачища етажността се определ€ съгласно изисквани€та на Ќѕѕ‘, Ќѕѕил‘ и Ќѕ——«–. „л. 55. ѕри избор на терен за нови сгради и съоръжени€ се предпочитат терени с изкопи с дълбочина не повече от 5 m и насипи с височина до 3 m. „л. 56. (1) ‘ундаментните системи се свързват кораво с подземните стени, шайби и колони така, че да образуват здрава подземна част, недеформируема в пространството. (2) ѕодземните етажи на сградите се проектират като затворени стоманобетонни кутиеобразни сечени€ от плътни стени или стени с отвори, при които площта на отворите в една стена не тр€бва да превишава повече от 30 на сто от площта й. „л. 57. ‘ундаментните системи се изчисл€ват като корави конструкции върху еластична винклерова основа, като се отчитат коравината и съдействието на подземната част на конструкци€та, както и на надземната й част или на част от не€. „л. 58. ‘ундаментните системи се проектират от бетон с клас по €кост на натиск не по-нисък от ¬20. ћинимални€т процент на армиране на опънните зони на елементите на фундаментните системи не тр€бва да е по-нисък от 0,15. „л. 59. (1) —градите се проектират по височина с еднаква коравина, а когато това не е възможно, разликата в етажните коравини между две съседни етажни нива не тр€бва да се различава с повече от 30 на сто. ≈тажните коравини по двете главни оси на сградите не тр€бва да се различават повече от 1,5 пъти. (2) Ќе се допуска проектиране на тухлени стени, на стени от бетонни блокове или от други крехки материали директно върху подовата настилка или насипа под не€. “е тр€бва да се полагат върху фундаменти, стоманобетонни греди или стоманобетонни по€си (рандбалки). „л. 60. ѕри проектиране на сгради и съоръжени€ върху склонове се осигур€ват дренирането и отводн€ването им, за което се предвиждат отводнителни меропри€ти€ за отвеждане на повърхностните дъждовни води в канализационната мрежа или извън границите на свлачищни€ район. „л. 61. (1) «а предотврат€ване навлажн€ването на свлачищните райони вследствие на течове от водопроводни, канализационни и отоплителни инсталации те се проектират окачени. (2) ’оризонталните клонове на инсталациите, които са вкопани в подземни€ етаж, се предвиждат във водоплътни кожуси от стоманобетон, стомана, синтетични материали и др. (3) ¬ъншните водопроводни, канализационни и отоплителни мрежи се изпълн€ват от гъвкави тръби в предпазни водоплътни кожуси и компенсатори. „л. 62. ѕри изработване на устройствени схеми, общи и подробни устройствени планове в свлачищни райони се предвиждат водопроводна, канализационна и отоплителна мрежа съгласно изисквани€та на тази наредба. «ј Ћё„»“≈ЋЌ» –ј«ѕќ–≈ƒЅ» І 1. Ќаредбата се издава на основание І 18, ал. 1 във връзка с чл. 95 и чл. 169, ал. 3 от «акона за устройство на територи€та (обн., ƒ¬, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 от 2001 г.). І 2. Ќаредбата се отнас€ за всички геозащитни строежи, сгради и съоръжени€ в свлачищни райони, чието проектиране започва след влизането й в сила. І 3. ”казани€ по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството. ѕриложение є 1 към чл. 2 ќ—Ќќ¬Ќ» ѕќЌя“»я, ќ«Ќј„≈Ќ»я » ѕ–»ћ≈–Ќ» »«ћ≈–»“≈ЋЌ» ≈ƒ»Ќ»÷» ј - основна площ на фундамент в mЭ; A , ј - напречно сечение на армировка в cmЭ; анкерна сила в kN; s ан а, а , а - размер; размер на сечение на конструктивен елемент в m ; O n широчина на пукнатина в mm; ¬ - широчина на фундамент, съоръжение, сграда в m ; b, b , b - размер; размер на сечение; осово разсто€ние; критично O kp осово разсто€ние в m ; — , — - константа за вертикално и хоризонтално натоварване в ћ–а/mЭ; z x с, с - изчислителна и нормативна кохези€ в kN/mЭ; н D, D , D - диаметър на пилот; приведен диаметър в m ; прив екв d - размер; диаметър в m ; ≈, ≈ , ≈ - еластичен модул; деформационни модули на бетон и на б ќ земна основа в kN/mЭ; ≈ , ≈ - активен земен натиск и пасивно съпротивление на почвата в kN а р или kN/m; ≈ , ≈ - свлачищен натиск в kN или kN/m; i св е - рамо на сила; ексцентрицитет в m ; F - площ на напречното сечение на анкер в cmЭ; ан f - коефициент на триене; G - собствено тегло; тегло на ламела в kN или kN/m; 4 I - инерционен момент в m ; J - хидравличен градиент; Ќ, Ќ , Ќ - хоризонтални компоненти на свлачищна сила в kN; а гр h, h - дълбочина на пласт, ламела, фундамент; рамо на сила; дълбочина i на забиване в m ;   - коефициент на активен земен натиск; a   ,   ,   ,   - сеизмичен коефициент; коефициент за формата; c b h сиг коефициент за пространствено действие; коефициент на сигурност;   - коефициент на устойчивост; уст k - коефициент на филтраци€ в m/s; k - коефициент на пропорционалност в ћ–а/mЭ; L, LB, LD - разсто€ние; дължина на участъци в m ; l, l - конструктивна дължина; дължина на анкер в m ; ан ћ , ћ , ћ , M - моменти на активни и задържащи сили в kNm; O a r z N, N - сила, перпендикул€рна на повърхнината на плъзгане; задържаща зад сила от триене при контрафорсни ребра в kN; Q, Q - воден дебит в куб. м/s; ср€зваща сила в kN; ќ q, q , q - специфични напрежени€ в диаграмата на свлачищни€ натиск; св s околно триене на пилот в kN/mЭ; R, R - радиуси на депресионна крива в m ; i r - радиус; рамо на сила в m ; S, S - водопонижение в m ; хоризонтална компонента на свлачищната сила O в kN; t - дълбочина на фундиране в m ; u - порен натиск; U - равнодействаща на порни€ натиск в kN; коефициент на разнозърност; V - вертикална сила (натоварване) в kN; W , - хидродинамична сила в kN; ф W - съпротивителен момент в куб. м и хидростатичен натиск; w - водно съдържание в %; х , х , х , х , х - премествани€ в m ; 0 1 2 3 гр z - дълбочина в m ; Љ - наклон на теренната повърхност; Љ - деформационен коефициент; д Б - ъгъл на наклон на пласт или на сила; g - обемно тегло на почвата в kN/куб. м; g', g - обемни тегла под вода и във водонаситено състо€ние; r g , g , g - коефициенти на сигурност за j, с, g; j c g Л, Л - ъгъл на триене между почва и стена; ii j , j - нормативен и изчислителен ъгъл на вътрешно триене в градуси; н y , y - завъртане и гранично завъртане в rad; ќ гр З - €кост на ср€зване на почвата в kN/mЭ; n - коефициент на ѕоасон; s, s , sа, ss-вертикално и хоризонтално напрежение в земната основа; O a s граница на провлачане и €кост на стоманата в kN/mЭ; К - ъгъл на наклона на повърхнината на плъзгане. - - - ѕриложение є 2 към чл. 5, ал. 4 ќбхват и съдържание на инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвани€, на инженерно-геодезическите измервани€ и определ€не характеристиките на почвите в свлачища 1. »нженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвани€ в свлачищни райони включват: 1.1. оценка на свлачищата: свлачищни циркуси, валове, образувани в подножието на склоновете от земни маси, изтласкани от свлачищни€ натиск; свлачищни отстъпи - площадки на терена, наклонени в повечето случаи обратно на движението на свлачищното т€ло по криволинейна повърхнина; т. нар. "свлачищни вежди", литоложки строеж на терена, местен опит, архивни материали, инженерно- геоложки карти и др.; 1.2. описание и анализ на пукнатини по терена, по съществуващи сгради и съоръжени€, в т. ч. всички признаци, по които може да се оконтури свлачищното т€ло, замочур€вани€ и "блюда", задържащи вода; нарушение на нормалното състо€ние на различни съоръжени€, като пътища, железопътни линии, тунели, стълбове, канали, комини, постройки, тръбопроводи и др.; наклонени дървета по терена; данни от геодезически измервани€; карти с хоризонтали с точно ситуиране на обектите; данни от други проучвани€ на съседни строежи и наблюдени€ за свлачищни признаци в района. 2. «а извършване на проучвани€та по т. 1 на територи€та на свлачището се прав€т изработки с дълбочина, по-гол€ма от дълбочината на веро€тните повърхнини на плъзгане. »зработките тр€бва да преминават глинестите почвени разновидности, като се маркират особено внимателно глините и повърхнините при контакт с мергели. ¬ зависимост от дълбочината на проучване се прав€т сондажи, шурфове, шахти или шлицове. ѕри плитки свлачища шлицовете, успоредни на движението на свлачището, могат да осигур€ват възможност за определ€не на повърхнините на свлачищата. 3. »зработките се подреждат в профили успоредно на движението на свлачището. «а едно свлачище се прав€т най-малко три профила, като в зависимост от размерите на свлачищното т€ло и значимостта на обекта се прав€т повече профили. –азсто€нието между профилите не тр€бва да е по-гол€мо от 20-25 m. ¬секи профил се изчертава най-малко по три литоложки колонки в зависимост от дължината на свлачището, а при наличие на разседи и значителна алтернаци€ на почвените пластове се прав€т най-малко пет литоложки колонки за всеки профил. »звършва се визуално описание на всички почвени видове и се прав€т прогнози за м€стото на евентуални повърхнини на плъзгане. 4. ѕри оформ€не на профилите се обръща особено внимание на несъвпадението в дълбочините на зал€гане на еднородни пластове, установено най-малко с по два сондажа от двете страни на лини€та на несъвпадението, на изменението на наклона на пластовете и на други елементи, характеризиращи наличието или предпоставките за възникване на свлачище. 5. —ондажните работи тр€бва да се извършват без промивки. ¬ свлачищни райони се забран€ва изпитването с водонагнет€ване. 6. — хидрогеоложките проучвани€ задължително се уточн€ват по€вата, подхранването и установеното ниво на подземните води, като се прави прогноза за сезонното изменение на нивото на водите.  огато има данни от многогодишни наблюдени€, се дава интервалът на колебанието за периода на наблюдение. ќпредел€т се видът и дебитът на източниците (подземни и надземни), видът на подхранването и водоупорните пластове. јко е необходимо, се прав€т опитни водочерпени€, като се определ€ депресионното вли€ние при различно водопонижение и за определен период от време. 7. «а определ€не на почвените характеристики се извършват полеви и лабораторни изпитвани€. 8. ѕолевите изпитвани€ се извършват в зависимост от вида на почвата и проучвателните изработки и включват: 8.1. пенетрационни (статични и динамични) или пресиометрични изпитвани€-на всички видове почви (без тините и водонаситените глини); 8.2. ср€зване в сондаж с крилчатка - на тини и водонаситени глини; 8.3. ср€зване на целици - на м€сто, на плитки плъзгателни повърхнини. 9. — лабораторните изпитвани€ се определ€т основните характеристики на почвите: обемна плътност (r), специфична плътност (rs), естествено водно съдържание (w), атербергови граници (wL, wp) и зърнометричен състав. ¬ случай, че има органични вещества, се извършва стандартно определ€не на т€хното съдържание. ѕри льосови почви се определ€ обемът на макропорите при различен товар. 10. »нженерно-геоложки€т доклад тр€бва да из€сн€ва геоморфоложки€ и литоложки€ строеж и свойствата на почвите и подземните води и физико-геоложките процеси. ќбемът на инженерно-геоложки€ доклад зависи от фазата на проектиране и включва необходимите проучвателни дейности и изпитвани€ съгласно т. 1 до т. 9. 11. ƒокладът по т. 10 съдържа: 11.1. об€снителна записка; 11.2. резултати от полевите проучвани€ (сондажни изработки, шурфове и др.); описание на сондажните колонки и на взетите почвени и водни проби; 11.3. резултати от лабораторните и полевите изпитвани€ за основните физико-механични характеристики на почвите, в т. ч. подробни данни за €костните им свойства; 11.4. графични материали: ситуаци€, сондажни колонки, профили с литоложки строеж, нива на подземните води, аксонометри€ (при необходимост), профили с веро€тните места на повърхнините на плъзгане, лабораторни протоколи и др.; 11.5. заключение. 12. — геодезическите измервани€ и наблюдени€ се определ€ преместването на точки от свлачищното т€ло. –еперните марки се разполагат по възможност в профили успоредно на движението на свлачището. «а изходни репери се избират най-малко три точки върху терен, незасегнат от свлачищни процеси. »змерват се премествани€та в посока на трите координатни оси с точност не по-малка от 2 mm. 13. –езултатите от измервани€та се нанас€т в журнали, в които се описват и обработените данни за сумарното преместване и негови€т азимут, изменението на преместването за междинни€ период, средната скорост на преместването и парциалните скорости на премествани€та между отделните отчети. 14. ƒанните от геодезическите измервани€ се използват за определ€не на: 14.1. критериите за наличие на активизирано свлачище, за ускор€ване или затихване на свлачищни€ процес; 14.2. посоката на движение на свлачището; 14.3. механизма на свлачищни€ процес (при делапсивни или детрузивни свлачища); 14.4. ефективността на противосвлачищните меропри€ти€; 14.5. евентуалните повърхнини на плъзгане. 15. ѕовърхнината на плъзгане може да се определ€ по фиг. 1, като от м€стото на пукнатината (т. ј), което се приема за начало на повърхнината на плъзгане, се прекарва права, успоредна на вектора 1 до точка ¬'. ќт т. ¬' до т. —' се прекарва права, успоредна на вектора 2, и т. н. ѕолучени€т полигон представл€ва с известно приближение търсената повърхнина на плъзгане. ќтносителната големина на векторите показва местата с най-интензивно движение, както и зоните, в които тр€бва да се съсредоточат укрепителните меропри€ти€. ѕри делапсивни свлачища разсто€ни€та между точките в обсега на свлачището в профилни линии успоредно на движението се увеличават, а при детрузивни свлачища намал€ват. ‘иг. 1 (*1) 16. якостта на ср€зване и нейните разновидности и компоненти се определ€т, както следва: 16.1. върховата €кост (Зf) се определ€ по максималните тангенциални напрежени€ (Зmax) от диаграмата l-t съгласно фиг. 2, получени при първоначалното ср€зване; €костта и компонентите й - ъгъл на вътрешно триене (jf) и кохези€та (cf) (лини€ 1 на фиг. 2), се използват при изследване устойчивостта на склонове и откоси, които не са претърпели свлачищни процеси (движени€), и при сеизмични въздействи€; ‘иг. 2 (*1) 16.2. остатъчната €кост (tr) се определ€ след разрушаване на пробата и стабилизиране съпротивлението на ср€зване; т€ се използва за определ€не характеристиките на остатъчната свлачищна €кост (jr) и (cr) (фиг. 2) - при древни свлачища, при изследване стабилността на скатовете в гранично равновесие, когато свлачището или отделни негови части са в началото на раздвижването - групи 5 и 6; 16.3. минималната остатъчна €кост (Зr,min) се получава след неколкократни постъпателно-реверсивни ср€звани€ в една и съща плоскост, без изграждане на пробата; минималната остатъчна €кост се използва за определ€не на устойчивостта на свлачища от групи 1 и 2; 16.4. определ€нето на водното съдържание, което има почвата в повърхнината на плъзгане на масива, се включва като допълнително условие при изследване на параметрите на €костта на ср€зване; 16.5. междинната €кост (Зg) се характеризира с ъгъл на вътрешно триене (jg) и кохези€ (cg), които по стойност се намират между върховата и минималната остатъчна €кост; междинните стойности на €костните характеристики за склонове в гранично равновесие се получават чрез "обратни изчислени€"; 16.6. при необходимост €костните характеристики могат да се определ€т и с реологични изследвани€. 17. якостните характеристики се определ€т чрез лабораторни дренирани консолидирани изпитвани€. ѕри делапсивните свлачища могат да се приложат дренирани неконсолидирани изпитвани€, а при детрузивните свлачища, възникнали в резултат на претоварване в горната част - недренирани, неконсолидирани изпитвани€ за частта от свлачищни€ масив под натоварени€ участък. ѕри използване на стойности на €костните характеристики, получени от дренирани консолидирани изпитвани€, тр€бва да се отчита и вли€нието на порни€ натиск, ако има услови€ за неговото индуциране. 18. ќбработката на резултатите се извършва по приети в геотехниката стандартни методи, при наличие на резултати от шест и повече изследвани проби. ¬ резултат на статистическата обработка се получават нормативните (средноаритметични) стойности на характеристиките: ъгъл на вътрешно триене (jн), кохези€ (сн) и обемни тегла на почвите (gн). «а получаване на коефициентите на сигурност се приема коефициент на едностранна доверителна веро€тност Љ = 0,95. —лед обосновка може да се докаже и друг коефициент на едностранна доверителна веро€тност. 19. »зчислителните характеристики на почвите са: tgjн сн gн tgj = §§§§§§§ , с = §§§§§§ и g = §§§§§§ , gj gс gg където gj, gс и gg са съответно коефициентите на сигурност за ъгъла на вътрешно триене, кохези€та и обемното тегло; статистическата обработка на резултатите се извършва съгласно изисквани€та на Ќѕѕ‘. 20.  огато резултатите са по-малко от шест, но не по-малко от три, статистическа обработка не се извършва, а се приемат коефициенти на сигурност, както следва: 20.1. за ъглите на вътрешно триене - gj = 1,20; 20.2. за кохези€та - gс = 1,60; 20.3. за обемното тегло - gg = 1,0. 21. Ќе се разрешава да се определ€т представителни €костни характеристики на почвите при по-малко от три резултата. 22. ѕри обобщаването и обработката на резултатите се прав€т съпоставки и аналогии с други подобни почви от региона, с таблични стойности, дадени в нормативни документи, литературни данни и др. 23. —редноминималните стойности на €костните характеристики се получават по два начина: 23.1. като средноаритметични стойности на характеристиките, които са равни и по-малки от средноаритметичните стойности на ц€лото множество; 23.2. чрез корелаци€ на всички значени€ на €костите на ср€зване, които са върху и под представителната корелационна права на ц€лото множество. 24. ¬ъз основа на проведени полеви изпитвани€, както и на "обратни изчислени€" за общата устойчивост на свлачището се получават почвени характеристики, които се приемат за нормативни. 25. ѕри изчислени€та за устойчивост на свлачището се работи с изчислителни почвени характеристики. «а изчислителни се приемат по-високите стойности на характеристиките по т. 19 и средноминималните стойности по т. 23. 26. ќкончателните стойности на междинните €костни характеристики се определ€т чрез "обратни изчислени€". “ези характеристики могат да се коригират в зависимост от очакваните изменени€ на състо€нието на масива в съответствие с данни, получени от други изследвани€. - - - ѕриложение є 3 към чл. 12 ≈лементи и класификаци€ на свлачищата 1. ќсновните елементи на свлачищата са: 1.1. повърхнина; 1.2. дълбочина; 1.3. т€ло; 1.4. глава (вежда); 1.5. пета (език); 1.6. дължина; 1.7. широчина. 2. ѕовърхнина на свлачището е повърхнината (повърхнините) на плъзгане, по ко€то се свличат земните маси. “€ може да е най-различна в зависимост от типа на свлачището. ѕри н€кои видове свлачища вместо повърхнина се формира слой (зона), в който настъпва разрушаването. ”станов€ването на повърхнината на свлачището може да се извършва по следните начини: 2.1. за активизирани (активни) свлачища: а) по данни от инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвани€; б) по данни от геодезически измервани€; в) по напуквани€та и деформациите на терена и морфологичните изменени€; особено показателни в това отношение са пукнатините в сградите и съоръжени€та, в пътните настилки и в други сравнително корави елементи; г) по теоретичен път, заедно с данни от други проучвани€ и наблюдени€; д) по резултати от измервани€та с инклинометри; е) по геофизичен път; 2.2. за предварителна оценка на веро€тността от активизиране на свлачищен процес: а) по инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвани€; б) по теоретичен път и като се вземат предвид данните от инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвани€; в) по данни от стари свлачищни процеси-когато има такива. 3. ƒълбочина на свлачището е разсто€нието от горната повърхност на свлачището до повърхнината на плъзгане. –азсто€нието се измерва перпендикул€рно на горната повърхност на свлачището. 4. “€ло на свлачището е цели€т обем на свличащите се земни маси. 5. √лава (вежда) на свлачището е най-горната част на свлачищното т€ло. 6. ѕета (език) на свлачището е най-долната част на свлачищното т€ло. 7. ƒължина на свлачището е разсто€нието от главата до петата на свлачищното т€ло. 8. Ўирочина на свлачището е най-гол€мото разсто€ние напречно на посоката на свлачището. 9. —влачищата се раздел€т на следните групи в зависимост от: 9.1. геоложките и тектонските си характеристики: а) асеквентни; б) консеквентни; в) инсеквентни; 9.2. механизма на процесите: а) делапсивни; б) детрузивни; в) консистентни; г) срутища; д) пълз€щи склонове; 9.3. дълбочината на повърхнината на плъзгане: а) дълбоки; б) плитки; в) повърхностни. 10. јсеквентни са свлачища, образувани в еднородни почви (фиг. 1). ‘иг. 1 (*1) 11.  онсеквентни са свлачищата, при които свличането е по разделителните повърхнини между разнородни пластове, по прослойки със или без наличие на пукнатини (фиг. 2). ‘иг. 2 (*1) 12. »нсеквентни са свлачищата, при които повърхнината на плъзгане пресича повърхнините на напласт€ване (фиг. 3). ‘иг. 3 (*1) 13. ƒелапсивни са свлачищата, които се зараждат в долната част на склоновете, след което свлачищни€т процес постепенно се придвижва нагоре. ќбикновено тези свлачища се предизвикват от морска и речна абрази€, ерози€ от повърхностни води в петата на склоновете, пресичане на терени от пътища и железопътни линии, неправилна технологи€ при планировка на терена, линейни изкопи за водопроводни и канализационни мрежи и др. 14. ƒетрузивни са свлачищата, които започват в горната част на склоновете, като свличащите се земни маси вследствие натиска отгоре образуват т. нар. "свлачищен купол". Ќай-често причините за възникване на детрузивни свлачища са: претоварване в горни€ край на откоса; преовлажн€ване в горни€ край на откоса, причинено от извори и водопроводни и канализационни съоръжени€; натиск, който се упражн€ва при пропадането на льосови почви (образуване на почвени клинове) и др. 15.  онсистентни са свлачищата, които възникват вследствие на преовлажн€ване и влошаване консистенци€та на глинести почви, от които са изградени склоновете. “е са сравнително плитки, често повърхностни, вкл. при незначителни наклони на откосите. 16. —рутище е внезапно нарушаване на устойчивостта на стръмни склонове от сравнително твърди почви или скали, което често се наблюдава по пукнатини. ѕри срутища повърхнината на плъзгане обикновено е по-стръмна от 45Ш. 17. ѕълз€щи склонове са свлачищата с движение на повърхността до 0,05 mm в денонощие. 18. ƒълбоки са свлачищата с криволинейна, нефиксирана повърхнина на плъзгане, ко€то се образува на дълбочина от повърхността на терена, по-гол€ма от 4 m, а плитки - свлачищата с дълбочина до 4 m. 19. ѕовърхностни са свлачищата, които са силно зависими от атмосферните води. ѕри т€х фиксираната повърхнина (плоскост) на плъзгане следва приблизително наклона на терена. “акива свлачища обикновено са от делапсивен или консеквентен тип. - - - --------------------- (*1) (Ѕел. ред. "Ќорма") —редствата на DOS не позвол€ват коректното изобраз€ване на фигурите, включени в текста на наредбата, както и в приложени€та, поради което са възпроизведени само приложени€ є 1-3. Ћипсващите в ASCII таблицата гръцки символи (букви) са изобразени с еквивалентните им латински.

 ƒЌ— , гр.—офи€, бул. У’ристо ЅотевФ є47
© 2002 ƒЌ— . ќграничение на отговорността на ƒЌ—  относно използването на информаци€та в сайта